Отоплителни инсталации – изграждане и ремонт

Започваме нова инициатива насочена към хората, които се колебаят около избора на различни аспекти от отоплителната система – от избора на източника на топлина, вида на отоплителната система, избора на отделни съоръжения, видовете отоплителни тела, управлението на системата и т.н. Ще се постараем отделните статии да са максимално сбити, без сложни технически термини и без никакви формули! Ако някоя тема е прекалено обширна ще я разделим на няколко части. Ще се помъчим да изброим основните плюсове и минуси на отделните решения. Статиите няма да са с търговска насоченост! В никакъв случай няма да коментираме качествата и да препоръчваме конкретни производители или продукти. Надяваме се, че с наша помощ ще се ориентирате по- лесно в изключително голямото разнообразие на системи и съоръжения за отопление, предлагани на пазара.

Разбира се статиите ще се ограничат до основните положения. Не се колебайте да търсите допълнителни подробности! В крайна сметка, колкото по- информиран избор направите толкова повече той ще се доближава до вашите нужди.

 

                                       Управляема отоплителна инсталация

 

И най- добре проектираната и изпълнена отоплителна инсталация се нуждае от управление, за да поддържа необходимия комфорт.

Всички съвременни генератори на топлинна енергия – котли (пелетни, газови, нафтови), термопомпи, пелетни камини и др. се доставят комплектовани с управление. Това управление служи за правилното функциониране на съоръжението, както и за регулиране на количеството произвеждана топлина.  Всички тези управления променят произвежданата топлинна мощност на базата на температурата на връщащия се топлоносител. По- висока температура на връщане означава по– малка нужда от топлина и съответно мощността на съоръжението се намалява.

Тази функция в комплект с устройства поддържащи необходимата температура в отделните помещения (термостатични глави на радиаторите, термостати и задвижки за подовото отопление, термостати за вентилаторните конвектори) е напълно достатъчна за правилното функциониране на отоплителната инсталация! Освен тази основна функция на пазара вече съществуват и управления с доста разширени възможности – управление на бойлер за БГВ, управление на един или няколко трипътни вентила, управление на соларна инсталация, управление през интернет и др.

Тези управления не са обект на настоящата статия. Обикновено те се настройват при пускане на системата в експлоатация (или в началото на отоплителния сезон) и е добре да не се променят постоянно. Правилният начин е да се променят настройките на устройствата поддържащи комфорта в отделните помещения.

Още в самото начало трябва ясно да заявим – активното управление на параметрите на комфорта в различните помещения не води до подобряване на комфорта! Това се прави с цел икономия и до голяма степен води до нарушаване на комфорта!

Огромната част от жилищните сгради са монолитни конструкции – тухли, стоманобетон и др. При стартиране на отоплителния сезон в рамките на няколко дена (при постоянно работеща инсталация) тези конструкции се затоплят, а както посочихме в статията за подовото отопление, температурата на околните повърхности играе много важна роля в усещането за комфорт. При активно управление на параметрите в помещението (изключване, поддържане на по- ниска температура в определени периоди) тази температура е по- ниска, и оттам идва усещане за дискомфорт дори и при достигната зададената температура на въздуха.

Независимо от всичко цените на енергията са високи и доста хора търсят решения, които биха довели до икономия на пари, затова ще се постараем да посочим основните правила при избора на система за управление.

Основно системите за управление може да разделим на два типа – жични и безжични. Както имената подсказват става дума за начина по който протича комуникацията между отделните компоненти. Безжичните системи са удобни за съществуващи инсталации (не се налага прокарване на кабели), но много хора ги предпочитат и при ново строителство защото са по- гъвкави и позволяват лесно допълване или ъпдейтване на системата. Разбира се това идва на съответната по- висока цена. Също така трябва да се има предвид, че безжичния сигнал има ограничения в броя стени и плочи през които може да премине.

 

Най-икономичният режим на регулиране е с поддържането на две температури – комфортна, когато сме в помещението, и икономична, когато отсъстваме. Препоръчителната разлика между тях е 4 – 5оС. При по- голяма разлика (или при спиране на отоплението) помещението изстива толкова, че е нужно много голямо количество топлина за достигане на комфорт и съответно икономията е по- малка. За сгради, които не се обитават постоянно се препоръчва поддържането на температура около 8оС против замръзване когато ни няма.

По нататък ще коментираме различни варианти за радиатори и термоглави. Абсолютно същите принципи важат и за термостати с подово отопление, или вентилаторни конвектори.

Най- евтиния начин за активно управление на една система е с един термостат, който командва (пуска и спира) топлогенератора (котел, термопомпа, камина с водна риза и др.). Той може да е жичен или безжичен, с дневна или седмична програма.  Има и варианти с управление през интернет с приложение от телефона. Обикновено се инсталира в дневната и при достигане на заданието спира топлогенератора. Тази система има следните особености :

– термоглавите на радиаторите в помещението където е инсталиран термостата трябва да се отворят максимално

– термоглавите на радиаторите в останалите помещения се настройват на комфортната за съответното помещение температурата

– добре е радиаторите в останалите помещения да са с около 30% по- големи (за гарантиране, че в тези помещения комфортната температура ще се достигне преди да се достигне в помещението, където е инсталиран термостата). Ако в някое помещение радиатора е по- малък, комфорта в него не е гарантиран! По- големите радиатори са само първоначална инвестиция и не се отразяват на месечните сметки!

Преди около 25 години беше създаден протокол OpenTherm отнасящ се за термостати и котли. При свързването на термостат поддържащ този протокол към съвместим котел (обикновенно стенен газов котел), при достигане на заданието котела не се изключва, а започва да намалява мощността си. Това води до значителни икономии (виж статията за стенни газови котли). Въпреки, че протокола е отворен тип (съвместимостта не би трябвало да е обвързана с устройства на един и същи производител) трябва да се внимава, защото на практика не е точно така.

Най- добрият от гледна точка на комфорт и икономичност начин за активно управление на системата, е да се управлява всяко помещение самостоятелно. За всяка стая се прави дневна или седмична програма в зависимост от режима на ползването й. Това е възможно както с индивидуални устройства, така и централизирано. Индивидуалните устройства са :

– програмируеми радиаторни контролери (монтират се на местата на термостатичните глави) при радиаторно управление

– програмируеми термостати при подово отопление или вентилаторни конвектори

И при двата варианта има опции за управление през интернет.

Съществуват и централни системи управляващи радиатори, подово отопление и вентилаторни конвектори. Основната разлика е, че при тях промени може да се правят както за отделни стаи, така и за цялото жилище. Например ако ще се приберете 3 часа по-късно, при индивидуално регулиране ще трябва да променяте програмата за всяка стая (удължавате икономичния режим с 3 часа), то при централизирана система ще увеличите с 3 часа икономичния режим за цялото жилище едновременно. При доста от централизираните системи има възможност за свързване и на допълнителни модули –  напр. за управление на бойлер за топла вода, датчици за слънчево греене за управление на щори, управление на осветлението, на различни уреди и т.н.

Сега за икономията. Понижаването на стайната температура с 1оС води до около 3% икономия (за гр. София). Този процент трябва да се умножи по процента от времето през което е активен икономичния режим. Например разликата между комфортния и икономичния режим е 4оС, и икономичния режим е активен около 50% от времето – икономията е 4*3*0.5 = 6%. Обикновенно за да е икономически изгодна, една инвестиция трябва да се изплаща за срок от 3-5 години.

Заключение

Внимателно разгледайте различните варианти за активно управление и изберете този, който според вас най- добре подхожда на нуждите ви. Отчетете също възможността за бъдещо надграждане на системата. Понеже тези системи се инсталират с цел икономия, сравнете сметките си за отопление през последните няколко години с инвестицията за системата и преценете икономическата й целесъобразност.

                                                            Подово отопление, част 1.

 

 

 

Говорейки за „подово отопление“ имаме предвид Водно подово лъчисто отопление. Няма да коментираме електрическото подово отопление. Няма да коментираме и използването на изградената инсталация за охлаждане!
За разлика от отоплението с конвективни отоплителни тела – радиатори и вентилаторни конвектори, които затоплят въздуха чрез естествена ( радиатори) или принудителна (вентилаторни конвектори) конвекция ( конвекцията е процес при който студен въздух постъпва в долната част на отоплителното тяло, отнема част от топлината му и излиза топъл от горната му част), подовото отопление използва лъчист топлообмен. Лъчист топлообмен се осъществява винаги между две тела с различни температури посредством топлинни лъчи. Топлината се предава директно без нуждата от посредник (напр. въздух). Количеството топлина което се пренася зависи от площта на излъчващото тяло, както и от разликата между температурите на двете тела. Класически пример за лъчист топлообмен е начина по който Слънцето топли Земята.
Подовото отопление е нискотемпературно. Целта е на повърхността на пода температурата да не надвишава 29оС, като в зоните с ширина до 1 м от външните стени се допуска температура 35оС. За баните тази температура е 33оС. Тези параметри се постигат с температура на топлоносителя около 40оС. Това прави подовото отопление много подходящо, ако източник на топлината е термопомпа или стенен газов кондензационен котел. При тези температури те работят максимално ефективно.
Ако:
– имате стенен газов котел, но в инсталацията има и радиатори
– имате некондензационен котел, който трябва да се поддържа топъл
то и в двата случая топлоносителя ще е с температура около 65оС и тя трябва да се понижи за подовото отопление. Най добре това става с допълнителна помпа и трипътен вентил. В зависимост от конкретния случай схемата може да е различна, затова се консултирайте със специалист!

Компоненти
Има няколко особености които касаят избора на компоненти, които е добре да се знаят преди да се направи избор.

Първият компонент е изолацията която се полага под тръбите. Целта на тази изолация е да ограничи максимално топлинния поток, който отива надолу към плочата. Има голямо многообразие от видове изолации използвани в системи за подово отопление. Различни материали, с различни дебелини и на пръв поглед избора е доста труден. За щастие съществува Европейски стандарт EN 1264, който улеснява нещата. В него се регламентират минималните стойности на Коефициента на термично съпротивление Ro за четири случая, в зависимост от температурата от другата страна на плочата. Този коефициент отчита вида на изолацията и нейната дебелина и се отнася за всеки конкретен продукт! Трябва да знаете че:
– ако отдолу има отопляемо помещение ви трябва изолация с Ro мин = 0.75 м2К/W
– ако отдолу има неотопляемо помещение ви трябва изолация с Ro мин = 1.25 м2К/W
– ако отдолу е земя ви трябва изолация с Ro мин = 1.50 м2К/W
– ако отдолу е външен въздух ви трябва изолация с Ro мин = 2.00 м2К/W
Разбира се тези стойности са минимални. Може да се инсталират и продукти с по- високи стойности. Те ще са по- скъпи, но ще намалят още загубите надолу.
Втората важна характеристика на изолациите е тяхната якост на натиск. Тя се изразява с число което показва при какъв натиск деформацията е под 10%. Например клас 150 означава натиск 150 кРа (15 т/м2). Това е най- разпространения клас за изолация за подово отопление.
Основно изолациите се делят на два вида – формовани и плоски. Формованите имат т.нар. гъбки около които се полагат тръбите. Гъбките са със стъпка 5 см и кратни ( 10, 15, 20 и т.н.) или 7.5 см и кратни ( 15, 21.5 и т.н.). Тези изолации са покрити с полиетиленово фолио и не изискват полагането на допълнително такова, както и скоби за тръбите.
Плоските изолации обикновено изискват полагането на полиетиленово фолио. Тръбите се захващат към изолацията посредством скоби.

Вторият компонент са тръбите. Обикновено се използват полиетиленови тръби – PeX или PeRT с
кислородна бариера, или многослойни PeX-Al или PeRT-Al.  В Западна Европа като стандарт се е наложил размер ф 17х2.0 мм. У нас почти никой не предлага такъв размер тръби, както и фитинги за тях. Поради тази причина възможностите са тръби ф16х2.0 мм или ф18х2.0 мм. Препоръчваме тръби ф18х2.0 мм не защото топлообменната повърхност е по- голяма, а поради почти два пъти по- малките загуби от линейни и местни съпротивления. Поради тази причина също така е препоръчително и да няма полета с дължина на тръбата над 100 м.  Имайте предвид, че по принцип системите с подово отопление се отличават от тези с радиатори с чувствително по- големите загуби от линейни и местни съпротивления. При едно жилище с около 15 kW топлинни загуби и радиатори циркулационната помпа би била с дебит 0.7 м3/ч (при dT= 20К) и напор около 1.5 м. При същото жилище с подово отопление помпата би била с дебит 2 м3/ч (при dT= 7К) и напор около 5 м (около 7 м при тръба 16х2.0 мм) Тези характеристики са извън възможностите на малките циркулационни помпи и оскъпяват възможните опции.

Третият компонент са колекторите. Единия колектор е оборудван с дебитомери за настройване на дебита през отделните полета. Тези дебитомери служат и за спирателни вентили. Другия колектор е с вградени вентили за монтаж на електротермични задвижки. Задвижките се управляват от стайните термостати, като при достигане на желаната температура спират притока на топлоносител към полетата на даденото помещение. Във всяко помещение трябва да има поне един стаен термостат. Един термостат може да управлява едновременно всички полета в помещението. Има жични и безжични системи. При жичните комуникацията минава по жици, които трябва предварително да се прокарат. Това означава отрано да се определят местата на стайните термостати и колекторните кутии. При безжичните е достатъчно да има захраване с ток до колекторните кутии. Цялата комуникация между термостатите и задвижките е безжична.

По периметъра на помещението се монтира т.нар. Обиколна лента. Целта й е да поеме температурното разширение. Ако дължината на помещението е над 8 м се монтира и междинна разширителна фуга. Почти всички производители на компоненти за подово отопление предлагат и добавка за цимент. Разходът е около 1 лт на 100 кг цимент и целта е циментовия разтвор да стане по- флиуден и да влезе хубаво около тръбите.

 

                                                      Подово отопление, част 2.

 

подово отопление

Преди да преминем към плюсовете и минусите на подовото отопление ще обърнем внимание на една специфична негова особеност. Отоплителните системи с радиатори са доста толерантни откъм грешки – дори и без точни изчисления е трудно да се объркат до степен да не вършат своята работа. Монтирането на по- големи от необходимото радиатори не се отразява на сметките (при положение, че са инсталирани термостатични вентили с термоглави). Така срещу една не толкова голяма първоначална инвестиция винаги ще сте застраховани. Освен това дори и на по- късен етап вида и големината на отоплителните тела могат да бъдат променяни с цената на не особено големи ремонти.
При подовото отопление в момента в който се завърши, повече промени са невъзможни! Не и без да се изкърти целия под!
Това прави особено важно правилното оразмеряване на системата!
За да бъде подовото отопление безопасно за ползване е важно да се спазват максимално допустимите температури на пода описани в част 1. При това подовото отопление трябва да има и необходимата топлинна мощност за поддържане на комфортна стайна температура – т.е. температурата на пода не трябва и да е много ниска. Влияние върху тези параметри оказват основно два фактора – стъпката през която се навива тръбата и температурата на подаване на топлоносителя. При положение, че имаме жилище с няколко помещения с подово отопление се получава доста сложна задача. Това е така, защото обикновено тези помещения са с различни нужди от топлинна мощност на единица площ. Така например в едно помещение с 10 м2 разполагаеми за подово отопление може да ни трябват 800 W (80 W/м2), в друго с 20 м2 – 1000 W ( 50W/м2), а в банята с 4 м2 – 450 W (112 W/м2) – и всичко това при една температура на подаване. Напълно е възможно и настилките на пода в тези помещения да са различни. Подобни задачи се решават с помощта на специализиран софтуер.
Не се доверявайте на някой, който ви предлага да ви изгради подово отопление „ на око “ – виж по- горе как се правят промени!

И така, след тези уточнения – Плюсове и Минуси на подовото отопление.
Плюсовете са валидни само при правилно оразмеряване на системата.

Икономичност
Плюс – върху субективното усещане за комфорт на човека температурата на околните повърхности оказва два пъти по- голямо влияние отколкото температурата на въздуха. Това на практика означава, че ако при радиаторно отопление се усещате комфортно при 21оС, същото усещане за комфорт при подово отопление се получава при температура на въздуха 18оС. Поддържането на тази по- ниска температура на въздуха води до икономия 8-10% на годишна основа. Допълнителна икономия бихте получили ако източник на топлината е термопомпа или стенен газов котел – при тях колкото по- ниска е температурата на топлоносителя, толкова по- ефективни са.
Минус – Управлението на подовото отопление е на т.нар. On-Off принцип. Стайният термостат отваря изцяло задвижките при нужда от топлина, и ги затваря при достигане на заданието. При такова управление температурата постоянно се колебае около заданието. Големината на колебанието зависи от вида термостат – при механичен колебанията са по- големи, при цифров по- малки, но и в двата случая този вид управление е най- неикономичен от всички видове управления.

Радиаторно отопление                                                                 Подово отопление

2. Комфорт
Плюс – ако погледнем разрез по височина на температурата в едно помещение с подово отопление ще забележим, че най- високата температура е при пода, а най- ниската при тавана. Това почти идеално съвпада с нуждите на човек – да е топло при краката и хладно при главата.
Минус – Основното определение за комфорт е да получим топлината която ни е необходима, когато ни е необходима!
Наличието на замазка с дебелина около 5-6 см над тръбите на подовото отопление представлява огромен акумулатор на топлина. Така системата става много инертна, много дълго време влиза в режим на експлоатация и много време минава преди да реагира на промени. Пример – в помещение с подово отопление се появява голям източник на топлина (слънцето огрява през прозореца, пуснали сте печката да приготвите вечеря или друго) – стайния термостат ще затвори притока на топлина, но имаме голямо количество топлина акумулирано в замазката и съответно подовото отопление продължава да работи – в резултат температурата се повишава чувствително над нивото на комфорт. Това може да продължи няколко часа. Съответно след няколко часа слънцето се е скрило, или вечерята е готова – съответно термостата отваря задвижките, но топлината първо трябва да премине през замазката и чак след това да стигне до вас. В резултат имате дълги периоди през който температурата е доста над или под тази която сте задали.
Тези периоди оказват пряко влияние и върху точка 1.Икономичност

3. Дизайн
Плюс – Напълно скритата в пода на помещението инсталация е естетична и не ограничава по никакъв начин обзавеждането му. Предпочитано е от интериорните дизайнери.
Минус – Наличието на подово отопление до голяма степен ограничава избора на настилка – плочки или ламиниран паркет. Наличието на масивен паркет или килим намалява в пъти топлинния поток и трябва да се подхожда много внимателно.
Наличието на подово отопление повдига нивото на пода с 10-11 см (при положение, че помещението отдолу е отопляемо, ако не е – с повече). В помещенията с по- голяма площ се получава усещането за нисък таван.

4. Цена
Минус – подовото отопление е с най- високата първоначална инвестиция за изграждане на отоплителна система!

5. Спални
Минус – подово отопление не се препоръчва за спални по две причини. Първо в една спалня площта разполагаема за подово отопление е много малка – подово отопление не се полага под шкафове, гардероби и легла. Второ дори и да няма ясно изразена конвекция, наличието на топъл под води до вдигане във въздуха на най- фините частици прах на ниво около устата на легнал човек.

Важно! Съществуват системи за подово отопление за сухо строителство, които до голяма степен свеждат до нула основните минуси – неговата инертност (няма замазка), повдигането на нивото (дебелината преди настилка е около 25 мм). За съжаление тези системи са няколко пъти по- скъпи от обикновеното подово отопление.

Заключение – Ако сте прочели и, надяваме се, сте разбрали написаното, претеглили сте всички плюсове и минуси и сте се спрели на вариант подово отопление – консултирайте се със специалисти и се постарайте системата ви да е правилно оразмерена със специализиран софтуер!

 

                                                                           Термопомпи

термопомпа

Последните години все повече се налага на пазара отоплението с термопомпи, затова ще се опитаме да обобщим нещата които е добре да знаете преди да се насочите към това решение.

По същество термопомпите са хладилни машини – взимат нископотенциална топлина от възобновяеми източници ( въздух, вода, земя ) и с малко работа от компресора я превръщат в топлина, която можем да използуваме. Като всяка хладилна машина и въздушните термопомпи се отличават със своя СОР – коефициент, който показва колко kW отоплителна мощност получаваме за 1 kW консумирана електрическа мощност. Това позволява цената на топлината получена от термопомпа да е сред най – ниските на пазара. Заедно с това при термопомпите имаме по- висока първоначална инвестиция!

С навлизането на пазара на инверторните въздушни термопомпи системите използуващи топлина от вода и земя загубиха своето значение ( основно поради специфични за тях проблеми и съпътствуващи разходи ) и затова ще се съсредоточим върху тези използуващи топлината от външния въздух – т.н. въздушни термопомпи.

 

Основно въздушните термопомпи се разделят на два вида – разделен тип, и моноблок.

При разделния тип системата се състои от две тела – външно тяло ( компресорен агрегат ), който се монтира отвън, и вътрешно тяло ( хидробокс )  който се монтира вътре. Двете тела се свързват с тръби по които протича хладилен агент ( фреон ). В хидробокса има топлообменник в който топлината се предава на топлоносител вода, която с помощта на циркулационна помпа циркулира в отоплителната система.

При изпълнение моноблок всички компоненти са монтирани във външното тяло. Подходящо е за жилища в които няма място за хидробокс. Поради факта, че топлоносителя се подава до външното тяло се налага цялата вътрешна инсталация да се напълни с незамръзваща течност.

И двата вида могат да се допълнят с бойлер за производство на топла вода за БГВ. Бойлерите са специално проектирани с уголемена серпентина.  Производството на топла вода е с приоритет – при нужда трипътен вентил в хидробокса превключва подаването на топлоносител от отоплението към бойлера. Когато бойлера се стопли до избраната температура подаването на топлина към отоплителната инсталация се възстановява. При добре темперирано жилище не се наблюдава влошаване на комфорта.

Поради многобройни причини ако през лятото използувате термопомпата за охлаждане препоръчваме през този период бойлера да се топли с вградения електрически нагревател.

Някои производители предлагат хидробокс с вграден бойлер.

 

Като всяка хладилна машина и въздушните термопомпи имат своите особености.

 

Първата е, че те са нискотемпературни източници на топлина – максималната температура на подаване през зимата е 40 – 45оС. Това до голяма степен ограничава избора на отоплителни тела в отделните помещения. Например един алуминиев глидер с височина 500 мм дава около 125 W топлина при работа с котел и около 30 W при работа с термопомпа. Това обикновено означава, че трябва да избирате между водно подово лъчисто отопление и отопление с вентилаторни конвектори. На особеностите на водното подово лъчисто отопление ще се спрем отделно, затова няма да ги коментираме тук. Важно е да запомните, че колкото и да се мъчи някой да ви убеди – подовото лъчисто отопление не върши работа за охлаждане!

През последните години на пазара се появиха доста производители предлагащи добре изглеждащи вентилаторни конвектори, с безстепенно управление оборотите на вентилатора, с изключително ниски нива на шум, с управление през интернет и т.н. Съчетавайки въздушна термопомпа с вентилаторни конвектори, напълно безплатно получавате освен отопление през зимата и охлаждане през лятото.

Важно! Системата е предназначена за отопление. Охладителната й мощност може да не е достатъчна да охлажда навсякъде до необходимите температури! Най- често в дневната може да се наложи монтирането на допълнителен климатик, ако охлаждането е важно за вас.

Втората особеност е, че сравнено с еквивалентна мощност отоплителна система с топлоизточник някакъв котел, системата с въздушна термопомпа работи с четири пъти по- голям дебит на топлоносителя. Това означава по- големи тръби и на практика ограничава монтирането й към съществуващи отоплителни инсталации, работили досега с някакъв котел и радиатори.

Примерно обикновено тръбите към радиаторите са ф16, а към вентилаторните конвектори поне ф20.

Третата особеност е, че с намаляване на външните температури спада и отоплителната мощност на термопомпата. Обикновено термопомпа с номинална мощност по каталог 16 kW при -15оС произвежда около 9 kW. За да не се преоразмерява термопомпата, в хидробокса е инсталиран допълнителен елнагревател. Обикновено при правилно оразмерена термопомпа за гр. София топлината от термопомпата е достатъчна при външна температура до около -8оС. При по – ниски температури елнагревателя се включва и добавя липсващото количество топлина. Добрата новина е, че тези температури са за много кратко време. При съобразена с необходимата топлинна мощност на конкретното жилище термопомпа, средно за целия отоплителен сезон около 98% от топлината идва от термопомпата и само около 2% от елнагревателя.

Почти всички реномирани производители на въздушни термопомпи имат симулационнен софтуер. В него са вкарани климатичните данни на големите градове в България и при въвеждане на изчислителната отоплителна мощност ( това е мощността при изчислителни условия – за гр. София това е -16оС ) се генерира документ с доста точни и подробни данни описващи работата на вашата инсталация –  напр. цената за отопление по месеци и за целия отоплителен сезон, процента топлина получен от термопомпата, сезонния СОР на системата и т.н. Ако в софтуера коректно са въведени цените на отделните горива – ток, газ, пелети и др., както и първоначалните стойности на отделните инсталации, се генерира графика показваща за колко години би се изплатила по- високата първоначална стойност на системата с въздушна термопома – напр. сравнена с инсталация с пелетен котел и радиатори срока е около 7 години.

Ако вече сте се спрели на система с въздушна термопомпа съберете оферти с различни марки!

Препоръчителни са производители с доказано име в сферата на климатизацията. Не гледайте само първоначалната цена. Поискайте доклад от симулационния софтуер и сравнете годишните разходи!  Имайте предвид, че производители които нямат такъв софтуер обикновенно купуват външното тяло и произвеждат сами хидробокса. Тези системи са по- малко ефективни от системите проектирани и произведени от един производител.

Заключение

Ако не ви притеснява високата първоначална инвестиция ( цената на система с въздушна термопомпа, вентилаторни конвектори, бойлер, тръби и монтаж за къща 250 м2 е около 30 000 лв. , а с водно подово лъчисто отопление малко повече ) и ограничения избор на отоплителни тела отоплението с въздушна термопомпа е един съвременен и икономичен начин. Като всички хладилни машини въздушните термопомпи са доста надеждни, и веднъж настроени почти не изискват намеса от ваша страна по време на експлоатацията.

 

                                                           Стенни газови котли за отопление

 

 

Предимствата на стенните газови котли

  • Благодарение на своите скромни размери и ниско тегло, стенните газови котли се монтират много лесно. Всички необходими компоненти – циркулационна помпа, разширителен съд, предпазен вентил и др. са вградени.
  • Те са удобни за управление: веднъж настроени при първоначалния пуск работят самостоятелно .
  • Цената на котлите е достъпна, а и котела е дългосрочна инвестиция.
  • Освен компактността и лекотата на инсталиране на тези устройства те са и много икономични! Съвременното климатично оборудване непрекъснато се усъвършенства и развива. Купувайки стенен или подов котел за отопление на газ, вие ще спестите от гориво в дългосрочен план.

От няколко години в рамките на ЕС са разрешени за продажба единствено кондензационни стенни газови котли. В димните газове на котлите се съдържа голямо количество водна пара. В кондензационните котли тази пара се кондензира и получената от това топлина се използува в отоплителната инсталация. По този начин котлите достигат ефективност до 98%. Препоръчително е преди да закупите стенен газов котел да проверите може ли да се управлява от датчик за външна температура. Този датчик автоматично променя температурата на топлоносителя в зависимост от външната температура и по този начин повишава ефективността на котела.

Каква мощност ни е необходима

С оглед на все по- повишаващите се изисквания към енергийната ефективност на съвременните сгради почти всеки стенен газов котел ще свърши работа за отоплението на жилището. Като стандарт се е наложила мощност от 24 kW и това е продиктувано от нуждата за затопляне на топла вода за БГВ. 24 kW е мощността необходима за захранването на един душ ( около12 л/мин ) с топла вода. По- важна характеристика, която трябва да имате предвид при избора на котел е неговата минимална мощност. Най общо казано котела променя мощността си плавно от максимална до минимална мощност. Когато нуждата от топлина падне под минималната мощност котела работи в режим включено/изключено.  Този режим води до голям разход на газ. Пример : Ако необходимата мощност за отопление за вашето жилище е 6 kW ( при -16оС ), а минималната мощност на котела е 3kW ( за София 50% мощност е необходима при +2оС ), то котела ще работи в режим на модулация при външна температура от -16оС до +2оС. Това е около 45% от времето. През останалото време – 55%, ще работи в режим включено/изключено.

Запомнете : по-малка минимална мощност = по-висока ефективност !

Видове котли и какъв да изберем

Стенните газови котли се различават по начина по който произвеждат топла вода за БГВ.

Има два основни типа – едноконтурни и двуконтурни. И при двата вида управлението е с приоритет на производството на топла вода за БГВ. Когато е необходима топла вода за БГВ цялата мощност на котела се насочва за нейното производство. Подаването на топлина към отоплителната инсталация се възстановява при прекратяване нуждата от топла вода за БГВ. Когато жилището се отоплява непрекъснато и е добре темперирано практически не се нарушава комфорта. И при двата вида се задават отделни температури на топлоносителя и на топлата вода за БГВ. И двата вида поддържат летен режим когато се произвежда само топла вода за БГВ.

Едноконтурните котли не произвеждат директно топла вода за БГВ. За тази цел е необходимо монтирането на бойлер със серпентина. Бойлера се управлява от котела с допълнителен датчик. Големината на бойлера е съобразно нуждите на клиента. Този вид котли се препоръчва когато се предполага едновременна нужда от топла вода за БГВ от повече от един консуматора. Избора на такъв котел предполага и наличието на допълнително място за монтаж на бойлера.

Двуконтурните котли произвеждат директно топла вода за БГВ. Това става с пластинчат топлообменник или с вграден бойлер.

Котлите с пластинчат топлообменник произвеждат топла вода непрекъснато – докато консуматора ( душ, мивка или др. ) е пуснат. Не се препоръчва едновременното ползуване на повече от един душ или две мивки. Идеални са за пълнене на вани.

Котлите с вграден бойлер правят опит да комбинират силните страни на останалите два. Размерите са по- големи от тези на обикновен двуконтурен котел, но не се изисква допълнително място за бойлер. Големината на бойлера е обикновено 45-60 литра. Това позволява до изчерпването на този обем да се включват повече консуматори. Серпентина е голяма и след изчерпването на бойлера той продължава да произвежда непрекъснато топла вода като пластинчат топлообменник. Цената също е по- висока.

Благодарение на съвременните производствени технологии и материали, газовите котли са идеално решение за отопление на апартамент, къща и вила. Онлайн магазинът БГ Терм ви предлага широка гама от газови уреди от водещи производители с различен капацитет и конфигурация.
Ако е необходимо, винаги можете да разчитате на изчерпателната консултация с нашите мениджъри по всеки въпрос, който ви интересува.

 

                                                                 Котел или камина да изберем?

 

Професионално подбраната отоплителна система позволява не само ефективно отопление на къщата, но и спестяване на пари. Избирайки камина или котел за отопление, трябва да обмислите всичко до най-малките детайли.

Отоплителна мощност

Мощността на битовите котли е от 10 kW нагоре. Котлите са добре изолирани с цел по- малки загуби към котелното помещение. Наличието на котелно помещение позволява реализирането на различни видове отоплителни инсталации – високотемпературен кръг за радиатори, нискотемпературен кръг за подово отопление, отделен кръг за подгряване на бойлер за БГВ и т.н.

Пелетните камини са основно два вида – обикновени (отопляват само помещението в което са монтирани )  и с водна риза – свързват се към водна отоплителна инсталация. Тук разглеждаме само тези с водна риза. Камините са по-подходящи за малък тип жилища, като изискват повече поддръжка при чистенето в сравнение с котлите на пелети.

За разлика от котлите, камините не са толкова добре изолирани – първо защото се разчита на топлината, която отдават в помещението, в което са инсталирани и второ от естетически причини.

Проверете каква е мощността, която камината отдава към помещението – ако е прекалено голяма това може да доведе до дискомфорт – прегряване в това помещение, или недостигане на желаната температура в другите помещения. Това е така, защото за разлика от топлинната мощност която се подава към инсталацията, тази отдавана към помещението не може да се регулира. При това положение е добре да се преоразмерят радиаторите в другите помещения – така те ще се затоплят преди камината да спре поради достигане на висока температура там където е инсталирана.

Монтаж

Котелът се монтира в специализирано помещение и като правило инсталацията включва свързване към комин, свързване към тръбна мрежа (както и към водопровод, ако е необходимо), монтаж да допълнителни компоненти, система за сигурност, система за подаване на пелети от бункера. По-голямата част от работата трябва да бъде поверена на специалисти.

Камината може да бъде инсталирана във всяко помещение и е лесно да се демонтира, ако е необходимо. За разлика от пелетните котли, в камината са инсталирани всички необходими компоненти за правилното функциониране на отоплителната инсталация – циркулационна помпа, разширителен съд, предпазен вентил и др. Камината трябва да се свърже към тръбната мрежа, изхода на предпазния вентил трябва да се свърже към канализацията. От основно значение е свързването към комина – хоризонталната част не може да е повече от 25% от височината на комина, като всяка чупка намалява височината с 1 мл.Това е важно при избора както на помещение, така и на мястото на камината в това помещение.

Автоматично подаване на гориво

Едно от основните предимства на използването на пелети е автоматичното им подаване, което позволява ефективно изгаряне. Всички пелетни уреди имат пълна автономност – тоест процесът по запалване и горене е автоматичен. Въпреки това:

В котела пелетите се подават от външен бункер и неговият обем зависи от вашите възможности. Теоретично е възможно да поставите няколко кубически метра пелети в бункера и да не го зареждате с месеци. Има котли с автоматично почистване и единственото което трябва да правите е да изпразвате кутията за пепел на всеки 3-4 месеца.

За разлика от котлите, камините имат по-малко място за съхранение на пелети. Капацитетът на складирането на пелети в камината е 15 – 30 кг. Това стига средно за 6-15 часа работа. Имайте предвид, че колкото и да внимавате при пълненето с пелети се отделя доста прах в помещението. Почистването обикновено се извършва със специална прахосмукачка за пепел.

Автоматизация

Различните модели, както на камини, така и на котли предлагат различни програми за управление. Има модели с възможност за управление чрез мобилен телефон (изключване, задаване на желаната температура). На практика веднъж настроени котела и камината почти не искат допълнителни настройки. Такива се правят задължително при смяна на вида на пелетите. Затова е добре, ако имате възможност за съхранение да купувате по- голямо количество пелети. Първо ще се налагат по-малко промени в настройките и второ, няма да се налага да купувате пелети през зимата, когато цената им е доста по-висока.

Естетично удоволствие

Външният вид на камината изглежда, като произведение на изкуството, в сравнение с пелетния котел.  А гледането на пламъка на огъня през стъклото е просто омагьосващо.

В оригиналния си вид камината се използва за естетически цели, за да се създаде комфорт в къщата.

Нашето мнение

Ако имате отделно помещение в което да монтирате котел – изберете котел. Ако държите на камина за някое помещение – в този случай добавете обикновена.

Ако живеете в апартамент или нямате възможност за отделно помещение – изберете камина.

Ако нямате точни сметки за необходимото ви количество топлина – консултирайте се със специалист. Това ще ви спести пари първоначално, както и по време на експлоатацията.

Определете за себе си оптималния, достъпен ценови диапазон. Дайте предпочитание само на надеждни,  добре известни марки и производители, които със собственото си име гарантират за пълно съответствие на очакванията с реалността.